23.12.2007 г., 13:11

Грешница

1.6K 0 35
Очите ми са кратки... като стотна.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл.
Спомина се след дата в календара.
Припяват оплаквачките със Попа.
Намерили я бяха... до клошаря.
Краката ми... в стоманени обуща.
Отекоха на тялото с товара.
И тътрят се по камъни, стърнища.
Пътека ми поправят... през  кошмара.
Сърцето ми... два грама на кантара,
(преди го теглих... беше тежко, тежко)
предложих на сергия... на пазара.
Продадох го набързо -  лев и нещо...
Сълзите ми безбройни са... не спират.
Разпръсната по пода броеница.
Измолени, изстрадани... и парят.
На глас броя... безумна върволица.
Косите ми са бели... като мисъл.
Преплетени в гнездо на кукувица.
Отрязах ги със остър нож и помня
как  вятър ги отнесе... като птица.
С последната надежда и не спорих.
(Припомних си, убих я... стара вещица).
Смъртта ми се усмихва... не говори.
Ръката ми пое. Ръка на грешница.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...