Очите ми са кратки... като стотна.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл.
Спомина се след дата в календара.
Припяват оплаквачките със Попа.
Намерили я бяха... до клошаря.
Краката ми... в стоманени обуща.
Отекоха на тялото с товара.
И тътрят се по камъни, стърнища.
Пътека ми поправят... през кошмара. ...