Грешница
1.6K
0
35
Очите ми са кратки... като стотна.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл.
Спомина се след дата в календара.
Припяват оплаквачките със Попа.
Намерили я бяха... до клошаря.
Краката ми... в стоманени обуща.
Отекоха на тялото с товара.
И тътрят се по камъни, стърнища.
Пътека ми поправят... през кошмара.
Сърцето ми... два грама на кантара,
(преди го теглих... беше тежко, тежко)
предложих на сергия... на пазара.
Продадох го набързо - лев и нещо...
Сълзите ми безбройни са... не спират.
Разпръсната по пода броеница.
Измолени, изстрадани... и парят.
На глас броя... безумна върволица.
Косите ми са бели... като мисъл.
Преплетени в гнездо на кукувица.
Отрязах ги със остър нож и помня
как вятър ги отнесе... като птица.
С последната надежда и не спорих.
(Припомних си, убих я... стара вещица).
Смъртта ми се усмихва... не говори.
Ръката ми пое. Ръка на грешница.
Затворих ги... преди да ги отворя.
Добре, че не видяха как, безсилна,
за себе си не можех да се боря.
Душата ми е тежка... като вопъл.
Спомина се след дата в календара.
Припяват оплаквачките със Попа.
Намерили я бяха... до клошаря.
Краката ми... в стоманени обуща.
Отекоха на тялото с товара.
И тътрят се по камъни, стърнища.
Пътека ми поправят... през кошмара.
Сърцето ми... два грама на кантара,
(преди го теглих... беше тежко, тежко)
предложих на сергия... на пазара.
Продадох го набързо - лев и нещо...
Сълзите ми безбройни са... не спират.
Разпръсната по пода броеница.
Измолени, изстрадани... и парят.
На глас броя... безумна върволица.
Косите ми са бели... като мисъл.
Преплетени в гнездо на кукувица.
Отрязах ги със остър нож и помня
как вятър ги отнесе... като птица.
С последната надежда и не спорих.
(Припомних си, убих я... стара вещица).
Смъртта ми се усмихва... не говори.
Ръката ми пое. Ръка на грешница.
© Кремена Стоева All rights reserved.
