24.04.2017 г., 0:13 ч.

Гримьорна 

  Поезия » Любовна
1254 16 30

                Както те видях случайно, мила,

                тъй с усмивка, ще си ида аз.

                                Сергей Есенин

 

Защо ли искаш да съм тъжен?

Поставяш ореол с крила

и заключваш ме в окръжност

с осъдителни слова.

 

Защо ли ме убиваш дълго?

Наслагваш своето лице

с благовонна маска сълзи

и ровиш в моето сърце?

 

Защо е мнимата привидност

на хълцащото "ох" и "ах"?

Знаеш ли,това се вижда

в огледалото на твоя страх?!

 

Не ме гледай сериозно.

Стига с този търсен филм!

Истината е мистериозна.

Другото е фалш. И грим.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??