Гримьорна
Както те видях случайно, мила,
тъй с усмивка, ще си ида аз.
Сергей Есенин
Защо ли искаш да съм тъжен?
Поставяш ореол с крила
и заключваш ме в окръжност
с осъдителни слова.
Защо ли ме убиваш дълго?
Наслагваш своето лице
с благовонна маска сълзи
и ровиш в моето сърце?
Защо е мнимата привидност
на хълцащото "ох" и "ах"?
Знаеш ли,това се вижда
в огледалото на твоя страх?!
Не ме гледай сериозно.
Стига с този търсен филм!
Истината е мистериозна.
Другото е фалш. И грим.
© Стойчо Станев All rights reserved.
