Гривна с талисманчета
Събирам сутрин
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им,
утешавам с думи две,
целувам, с много обич,
техните челца и длани.
Дошло е времето
за сладкия им сън -
пълзи по небосвода
светлината.
А аз...
Ще трябва да вървя.
Със гривната,
проблясваща ми на ръката.
В страха си,
като всички, съм
дете на майката природа,
а в смелостта - герой,
подпиращ с гръб
житейското небе,
повтарящ си:
"Да! Жив съм.
Мога, още мога!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
