Feb 26, 2022, 1:27 PM
Гривна с талисманчета
Събирам сутрин
всички страхове -
деца, воюващи
из моя свят с наслада.
Превързвам раните им,
утешавам с думи две,
целувам, с много обич,
техните челца и длани.
Дошло е времето
за сладкия им сън -
пълзи по небосвода
светлината.
А аз...
Ще трябва да вървя.
Със гривната,
проблясваща ми на ръката.
В страха си,
като всички, съм
дете на майката природа,
а в смелостта - герой,
подпиращ с гръб
житейското небе,
повтарящ си:
"Да! Жив съм.
Мога, още мога!"
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Таня!
-
Хубав стих
-
Така е Роси, Благодаря! Талисманчета на гривничката, подредени да ме подсещат за онова което си струва, ми носят много радост. 🍀
-
"като всички, съм
дете на майката природа,
а в смелостта - герой,
подпиращ с гръб
житейското небе,"
Във всеки живее страх и смелост. Важно е кое ще пуснем да изплува на повърхността ни! -
Благодаря, Миночка!
-
Силно и завладяващо , с надежда и упоритост!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
скъсай ти мънистата ела покажи си ти за теб как беше любовта и научи ги!!! някой требе си до го направи... другите те следват.!.