25.02.2022 г., 12:12

Гроб за непокръстени

818 0 2

Днес не е време за поеми. Словото,
отдавна е безсмислица – за глухи.
Кое ли питам се за днес е новото?
Пандемия, война и глад? Разрухи?

Днес не е време, за поети. Чудене,
не ни помага. Пусти са и празни,
пак думите. Предъвкват не събудени,
на бавни обороти. И ме дразни,

това, че не е време за зариване,
Сахара има пясъци – хем много.  
Вземете си главите, на отиване!
И без това са празни. И за лого,

пред дупките копани според ръста ни
с големи букви и в неон – да свети,
пишете само : Гроб за непокръстени
и пазещи надеждата поети.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, Пепи. Стиснало ме е и мен, отвсякъде. Тръгнало е, да видим кога ще спре...
  • Разбирам с разума как се стига до войни, но сърцето не приема.
    Наде ❤️

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...