donkooooo (Донко Найденов)
179 1535
11.09.2019 г., 21:24 ч.

Гробището 

  Поезия » Друга
862 2 5

Гробището

 

стихотворение на ужасите

 

Вървя в гората, в снежната магия,

под сребърната лунна светлина,

а свирещ вятър с ледена стихия,

отнася клони, бурени, листа.

 

И гробището старо се показва,

обвито в грозна, здрачна мараня.

То кани ме във черната си пазва,

сред гробовете да се подслоня.

 

Аз втурвам се през бурените снежни,

пристъпвам смело в мъртвата тъга,

и сякаш се потапям в мрачни бездни,

сред сенките кошмарни по снега.

 

Стихията реве със зов болезнен

подобно змей, ранен от остър меч.

Луната му припява тежка песен

с лъчи от грях и призрачен копнеж.

 

Земя изригва, призраци се мятат,

вампири се показват из пръстта.

Ръце ме хващат здраво за краката,

повличат ме надолу, към смъртта.

 

И сенките внезапно се разстилат,

надига се студената земя,

а аз крещя отчаян и безсилен,

опитвайки да се освободя.

 

Потъвам все по силно, все по-здраво

в коварната, гробовна, черна паст.

Обзет от ужас, бавно се отдавам

на злъчния капан на лудостта.

 

Гробовете се люшкат и беснеят,

вампирите  куфеят в своя танц,

а призраците шеметно се реят,

завихряни от вятърния глас.

 

А гробището старо избледнява,

изчезва в свойта здрачна мараня.

и стенещ вятър в ледена забрава,

полюшва клони, бурени, листа.

© Донко Найденов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво и от мен! Но Безжичен е прав По- страшен си в прозата
  • Но все пак очаквам нещо от любимата ми проза -винаги съм считал разказа, новелата (в българското разбиране за голям разказ или малък роман), романа за еманацията на изкуството "литература" - та затова чакам някой друг разказ. Наистина пишеш отлично.
  • Как ги съчета ледената стихия със здрачната мараня? Мараня - видимо трептене на въздуха при сухо, горещо и безветрено време, непоносима горещина, жега. Интересно... Поздрави!
  • Много назад ме върна, Донко - в ранните младежки години, когато с настървение четях Кирил Христов. И аз бях изненадана и затова се върнах назад в творчеството ти - имаш и други подобни творби. Харесвам ги. Поздрави!
  • Е, този път много ме изненада - стихотворение на ужасите, и то в класическа форма! Браво и за това!
Предложения
: ??:??