стихотворение на ужасите
Вървя в гората, в снежната магия,
под сребърната лунна светлина,
а свирещ вятър с ледена стихия,
отнася клони, бурени, листа.
И гробището старо се показва,
обвито в грозна, здрачна мараня.
То кани ме във черната си пазва,
сред гробовете да се подслоня.
Аз втурвам се през бурените снежни,
пристъпвам смело в мъртвата тъга,
и сякаш се потапям в мрачни бездни, ...