Гръб в гръб
Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама
ще гледаме мъчно през чаши кристал.
Ръцете ти топли едва ли ще хвана,
не съм те заслужила, толкова бял.
И толкова чист, не не съм те мечтала.
Ще падат отблясъци в синята нощ.
И гръб доверчиво в твоя опряла,
ще пиша за нашата крехка любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
