Очите момчешки, така ще запомня,
как пее чрез тях едно птиче в кафез.
С гласа ти копринен ще лягам инсомна,
на някакъв странен несбъднат адрес.
И в някаква стая безименни двама
ще гледаме мъчно през чаши кристал.
Ръцете ти топли едва ли ще хвана,
не съм те заслужила, толкова бял.
И толкова чист, не не съм те мечтала.
Ще падат отблясъци в синята нощ.
И гръб доверчиво в твоя опряла,
ще пиша за нашата крехка любов.
© Силвия Илиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
