Гръмоотвод
677
0
0
Плетат се мислите ми в плетенѝца -
как вместо фигура, съм слаба пешка.
Редувам спомените - броеница
от радости и непристойни грешки.
За спуканата стомна плащам -
с демоните в мен се боря.
Гласът издава ме и дращи,
за прошките ти щом говорим.
Случих с теб на "сиромашко" лято,
с топлият бакърен цвят.
Две птици сме от отлетяло ято,
самотни в есенния листопад.
Така преминахме през дните,
през дълбокото открихме брод.
Слепѝ ти стомната и пукнатините,
и бе в стихиите гръмоотвод.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Станков Всички права запазени
