Плетат се мислите ми в плетенѝца -
как вместо фигура, съм слаба пешка.
Редувам спомените - броеница
от радости и непристойни грешки.

За спуканата стомна плащам -
с демоните в мен се боря.
Гласът издава ме и дращи,
за прошките ти щом говорим.

Случих с теб на "сиромашко" лято,
с топлият бакърен цвят.
Две птици сме от отлетяло ято,
самотни в есенния листопад.

Така преминахме през дните,
през дълбокото открихме брод.
Слепѝ ти стомната и пукнатините,
и бе в стихиите гръмоотвод.