Хайдутки
Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат.
Ама не бягат, сестро, не бягат
и га чи ли по-кураж даже стават.
Та викам, да вдигнем байряка
и да съборим конака
на тия изедници мръсни
и чумата да ги тръшни!
Припашем чифте пищове,
пушка бойлия на рамо и квото сабя покаже,
пък ти не плачи, мамо! Българска майко, бедняшка, бедняшка, ама юнашка!
Излезе Яна хайдутка още с до триста юначки, вместо байряци момите, с дрянови яки сурвачки. Че кат запухаха вълците, вълците още и мечките, въздух не им остана, тесни им бяха пътечките. Соколите им помагаха, соколите още орлите, нападаха, диво кълвяха на вълците, злите, очите. Вдигна се Пирин и Рила, Родопите и Балканът
с хайдушка песен и сила, хайдутките да си бранят.
И свърши се! Не остана! Ни мечка стръвница,
ни вълци, щракна за сите капана. Свърши се!
Вече се свърши!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
