Хайдутки
Додея ни вече, додея, да си седим по къщята,
като овцете да блеем, вълци бастисват стадата, вълци проклети хайрсъзи и мечки люти стръвници,
а ние, клети девици дрънчиме с празни паници,
та белким се поуплашат
и малко се поразпашат.
Ама не бягат, сестро, не бягат
и га чи ли по-кураж даже стават.
Та викам, да вдигнем байряка
и да съборим конака
на тия изедници мръсни
и чумата да ги тръшни!
Припашем чифте пищове,
пушка бойлия на рамо и квото сабя покаже,
пък ти не плачи, мамо! Българска майко, бедняшка, бедняшка, ама юнашка!
Излезе Яна хайдутка още с до триста юначки, вместо байряци момите, с дрянови яки сурвачки. Че кат запухаха вълците, вълците още и мечките, въздух не им остана, тесни им бяха пътечките. Соколите им помагаха, соколите още орлите, нападаха, диво кълвяха на вълците, злите, очите. Вдигна се Пирин и Рила, Родопите и Балканът
с хайдушка песен и сила, хайдутките да си бранят.
И свърши се! Не остана! Ни мечка стръвница,
ни вълци, щракна за сите капана. Свърши се!
Вече се свърши!
© любимка All rights reserved.
