5.05.2019 г., 19:15 ч.
Hакриво
От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата,
Разпети петък. Ден ли ми се падна?
На моята наивност се присмивате?
И на съдбата моя безотрадна?
Ако очи от чашите си вдигнете,
ще видите светличе в мене - живо.
Високо - няма как да го достигнете,
гори в небето, па макар накриво.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Усмихна ме. Благодаря!
-
Много красиво и забавно. И игриво. И закачливо. Владееш самоиронията, а това е задължително за подобни стихове. Това е коментара ми. Накриво
-
Павли, Марго, благодаря ви!
-
Прекрасно светличе си ти!
-
Не достигат звездите твоя поетичен ръст. Почитанията ми.
-
Благодаря, Веси!
-
Накриво, ама гори, нали? Браво, Наде!
-
Марианче, Гавраил, сенсей, Красе, Роси, Ангелче, Васе, благодаря ви!
-
Важно е, че гори и топли
-
Когато светличето гори накриво, то е по-забележимо.
Поздравления, Наде! Дълго да радваш света със светличето си! -
"Високо - няма как да го достигнете,
гори в небето, па макар накриво". Високото си ти, Наде! А кривото не е ли правото във криво огледало... Поздравления, Наде! Докосна ме. -
Хареса ми. Свети...
Наздраве! -
Криво,право
но щом има
светличе
ще грее
там горе
това малко
езиче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
