5.05.2019 г., 19:15 ч.

Hакриво 

  Поезия » Друга
410 5 12

От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.

 

Родих се под звезда, но не щастливата,
Разпети петък. Ден ли ми се падна?
На моята наивност се присмивате?
И на съдбата моя безотрадна?

 

Ако очи от чашите си вдигнете,
ще видите светличе в мене - живо.
Високо - няма как да го достигнете,
гори в небето, па макар накриво.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??