От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата,
Разпети петък. Ден ли ми се падна?
На моята наивност се присмивате?
И на съдбата моя безотрадна?
Ако очи от чашите си вдигнете,
ще видите светличе в мене - живо.
Високо - няма как да го достигнете,
гори в небето, па макар накриво.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
