16.10.2024 г., 6:30

Хамлетова дилема XXI век

497 0 0

 

Да работя или да не работя --

туй е въпросът...

Кое е по-достойно -- да понасям

несгодите, мизерната заплата

или изправен пред море от бизнеси

с един замах да свърша с тях .!?

Кой би търпял тез шутове нещастни,

облекли се в робата на закона

със присмех богаташки,

подлоги и слуги подмолни,

предатели на малкото ни кралство.

Джуджета и съдии, съдии и джуджета --

в кой свят живея, боже.!?

Лихвар те учи на спестовност,

а политик морал ти проповядва,

убиецът -- невинен,

а лъжецът, откраднал истината свята!

Не искам да работя в тази кал,

успех в живота бих ви пожелал...

 

                               15 октомври 2024 г.

                                гр. Сливен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...