6.07.2017 г., 21:38

Хаосът в мен

768 1 3

Аз все съм на въпреки. Все ще променям света.

А всъщност в самата мен царува безпорядък.

Тук съм сложила това, там онова,

И като цяло водещ е Хаосът.

 

Сутрин пия задължителна чаша кафе.

Нали съм голяма. Ама, че смешка!

Понякога плача като дете,

А животът ми е една въртележка.

 

И се върти наляво. А после надясно.

Смях. Сълзи. Неразбрани слова.

Думи просто хвърлени на вятъра.

Но сигурно в живота се случва така.

 

Сигурно чак, когато побелеят косите ми,

Ще го подредя тоя моя разбъркан живот.

Сега просто. Уж гоня мечтите си.

А в мен живеят: Вяра, Надежда,

Дори и любов.

 

Ох. Любов!

Ту те гори – ту те праща на дъното.

Любов. Едно сладко, красиво безумие

Любов. С аромат на буря.

Но те искам, любов.

Чу ли ме?!

Автор: Полина Велчова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Велчова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...