11.11.2010 г., 1:35

Харизмено

1.1K 0 20

 

Минзухарено никне сърцето ми,

гола поляна доскоро,

и като стадо отвързано светнаха

всички звезди в небосклона.

Аз съм пастирката дето ги пали

с огъня на очите си –

вечно засмяна,

харизмено огнена,

а в скута ми,

кръгла луна е заспала.

Тичай след мен по небесни поляни

и събирай от синьо и златно

китка за радост  и обич -

с нея да се закича палаво,

че съм се чудом зачудила

как появи се отникъде

и неочаквано.

Аз съм ти, либе,

причината на причините

огън да палнеш за двама.

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...