5.07.2012 г., 22:19

Хероин

1K 0 2

Повечето хора го обичат,

само той към тях не е себичен.

Той им дава това,

което са нямали до сега.

Защо името му да крия,

ако грешните сте вие?

Заслужава ли си като куче да умра

заради свръхдоза?

Нали хората разбират всеки риск,

нали и те пишат в своя лист?

Трябва ли да си сам,

от спринцовката - засмян?

Някои от тях бяха честни хорица,

отрязали им крилете с ножица.

Други убиват без укор,

имат душевен тумор.

Защото някои чуват гласове,

те им обещават, че всичко ще е по-добре.

И никой няма волята да спре.

Здравейте, драги зрители!

Добре дошли на жълтата писта.

Пуснете се, без изстрадалите да сте питали,

по врата си мъниста сте низали.

Започнете да ги сочите с пръсти,

плюйте по тях с храчки гъсти.

Пускайте иглите в тоалетни,

нищо, че на сцената не свети,

от тях сте по-клети.

Хероин е грозна дума,

но в реалността няма друга.

Не е мисълта за золума,

нито да разстегна с хип-хопа локума.

Пътят на всеки е различен,

боли ме, когато думите изричам,

но нека кажа за филма,

дето по улиците е написан.

Некролози не слагат за повечето жертви,

за вас те са черни.

Те са ваши майка и баща,

брат или сестра,

някога с амфетамина пробвах да се сприятеля,

но най-тежък е срама.

Защото зная какво е в лудница сама,

слънцето ти е една стена.

Те не вдигат ръце,

само ги присвиват,

шприца в тях забиват.

Можех да го напиша и по-страшно,

но за вас ужасното е ясно.

Не съдете наркомана по белезите,

както правите с главорезите.

И понякога опитайте да не го отбележите,

не това са стремежите.

Харесва ви да гледате с презрение

разпадаща се плът,

когато е на чужд гръб.

Наречете ме дете, жалка и малка,

но истината не е само в стиха

и магическата палка.

Дайте им надежда да не се подвеждат,

шанс в битката да влезнат.

Стига за любов стихове,

малко истина, вместо митове,

и без друго не са могли да се опазят,

освен себе си, никого не газят.

Сбогом, мои читатели.

Някои от вас имат нужда от надзиратели,

чистите здраво са изпатили

от приятели, дето синтетична вяра са предлагали,

но за опасността от дрогата сметка не са си давали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Без Име Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам защо е в категория поезия; разкажи като текст без да насилваш стихотворна форма, за проза чувала ли си? Има раздел такъв в този сайт, ако евентуално не си. И разкажи емоцията си в текст, който не е стихотворение, защото това не е.
    Поздрав!
  • ...
    http://www.youtube.com/watch?v=BPfR08r1gRY

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...