12.07.2017 г., 16:21

Хипнотичен сън

722 3 7

... приласках аз и птиците в нищото.

И превърна се месецът в звяр.

Беше блед и озъбил се хищник,

с лик неземен сред хаоса стар...

 

... изведнъж запламтяха Горещници.

Огнен лъх парна мойта Земя.

Беше пламък от хиляди свещи,

излетял от пастта на ламя...

 

Но... сънят ми разсея се. Смешното

в тоя случай нарекох го Бог.

И посеях във Рая череша,

за да има след мене урок...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за обоснованата подкрепа!
  • В самия сън няма логика, затова и ти започваш куплетите си с многоточие и малка буква. Твоето въображение и творчески потенциал ги навързва в картинна поезия, която стига до читателя, за да му подари урока на осмисленото преживяване. Подкрепям перото ти, Елия!
  • Г-жа Димитрова, в поезията не винаги всичко подлежи на логично обяснение, иначе метафорите биха загубили значението си. Все пак ви благодаря за внимателния прочит и опита ви да намерите правилното тълкувание на думите ми.
    Благодаря и на останалите приятели, взели отношение по стиха ми!
  • Не разбрах кое тук е смешното, а още по-малко разбрах защо е наречено Бог.Иначе стихът е много ритмичен и красив. Поетичната образност също е на високо ниво.
  • Интересен сън, Елия! Хареса ми в рими!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...