6.06.2007 г., 19:10

Хирон

950 0 0

Изчисти тялото си с бяла светлина,
проникваща до всяка клетка
като мултиплицирана стрела,
остави я да смени цвета на всяка част.
Пременено-изстуди горещата му страст
и превърни я в чист елмаз,
да свети с блясък нов - лъч любов.
От единство на душа и тяло
открива се кентавъра Хирон вътре в теб,
пренесъл огъня суров нагоре към сърцето,
разпалва силата, засята от небето - цветето
на хилядолистния, заливащ те отгоре, лотос.
Превръща се във фенер, разкриващ ти душата,
вибрирайки от стъпалата до края на главата,
където взорът е насочен към духовни висини
и в резонанс трепти всичко твое и което си.
Слети са долния и горния ти светове.
Заличаваш границата им в морето-лава
и от тази пепел в заря, раждат се крила.
Приел в едно и ангел, и животно, и човек,
алхимично свързан от енергията кундалини,
можеш да летиш свободен и без предели,
следвайки своята стрела-съзнание навсякъде.
И, намерил какво уцелил си в тези небеса,
вече можеш да откъснеш и вкусиш му плода,
които сокове да потекат в кръвта ти дивна -
поток, захранващ тялото ти войн и духа мъдрец,
с корона увенчал безсмъртието на герой-старец.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аз Мистик Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...