Jun 6, 2007, 7:10 PM

Хирон

  Poetry
966 0 0

Изчисти тялото си с бяла светлина,
проникваща до всяка клетка
като мултиплицирана стрела,
остави я да смени цвета на всяка част.
Пременено-изстуди горещата му страст
и превърни я в чист елмаз,
да свети с блясък нов - лъч любов.
От единство на душа и тяло
открива се кентавъра Хирон вътре в теб,
пренесъл огъня суров нагоре към сърцето,
разпалва силата, засята от небето - цветето
на хилядолистния, заливащ те отгоре, лотос.
Превръща се във фенер, разкриващ ти душата,
вибрирайки от стъпалата до края на главата,
където взорът е насочен към духовни висини
и в резонанс трепти всичко твое и което си.
Слети са долния и горния ти светове.
Заличаваш границата им в морето-лава
и от тази пепел в заря, раждат се крила.
Приел в едно и ангел, и животно, и човек,
алхимично свързан от енергията кундалини,
можеш да летиш свободен и без предели,
следвайки своята стрела-съзнание навсякъде.
И, намерил какво уцелил си в тези небеса,
вече можеш да откъснеш и вкусиш му плода,
които сокове да потекат в кръвта ти дивна -
поток, захранващ тялото ти войн и духа мъдрец,
с корона увенчал безсмъртието на герой-старец.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аз Мистик All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...