vladetoned (Владислав Недялков)
314 6480
9.12.2019 г., 10:41 ч.

Хляб 

  Поезия » Пейзажна
1743 18 24

На пътя, потъмнял като траншея, 
сънувах ли, наистина ли бях?
Аз спомням си бълбукащите ручеи, 
в манерката, които си налях.
Полето беше голо като каска,
очукана от слънчеви шрапнели,
върбици с пожълтялата окраска,
(ресите си безропотно навели),
все чакат с непоникналото жито
любовната прегръдка на дъжда.
Небето като старнниче изпито,
в сетренце предвечерна хладина
посреща ме със стъпките ми боси.
И аз положил шепи под глава,
бленувам за житата златокоси
със стръкче между устните трева.
Дъждът го няма – толкова неверен
под хълмите се скри от резеда.
А облакът – приятелят му черен
заспива над самотната бразда.
Изчезваха сълзите ми безследно
и любиха безропотната рът.
От тях възстават стръковете бледни
най-ценния си дар да ни дадат.
Че хлябът е храната за аскети,
присъствал е на Тайната вечеря... 
На лятото щом нивите налети, 
погалят ме, утеха ще намеря!

 

04.06.2019 г.

 

 

Б. а. Стихотворението участва в Десетия Национален конкурс на НЧ "Никола Вапцаров - 1866" град Благоевград и от около 180 участника бе отлично с почетна трета награда в раздел поезия. Многоуважаваното жури оцени високо и стихотворението ми - "Откъснаха пъпната връв", което ще кача в сайта по-късно. 

© Владислав Недялков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Богата, образна поезия! Адмирации и от мен!
  • Прекрасна творба, от която лъха любов към живот с привкус на тъга... Поздравления за успеха, Влади!
  • Стих за размисъл ! Браво!
  • Прекрасно,Влади,както винаги умееш!Честита награда,желая ти във всичко да печелиш!
  • Много стойностна творба, Влади! Сърдечен поздрав!
  • Заслужаваш я, Влади! Знаеш, че обичам стиховете ти, стоплят ми душата.
  • Като картина от безгрижното ми детство със привкус на зелена тишина... Много красота и носталгия - поне за мен...
  • Честита награда! Прекрасен стих, като докосване до истинското, до корените! Поздравления!
  • Хубав стих ,Приятелю ...Прекрасно поднесен от теб по начин който само ти можеш!Поздравления от сърце!!
  • Винаги прочитам стиховете ти с удоволствие и преклонение защото в тях е кодиран голям талант.Честита награда!
  • Честито,Владислав! Дерзай и не радвай с творчеството си!
  • Благодаря на всички ви за коментарите и топлите думи, които за мен са не по-малка награда. Пожелавам ви Светли Коледни и Новогодишни празници!
  • Прекрасно..
  • Покорена съм! Пречупено през твоите сетива, това е чиста ода за земята, сладостта и плодородието на чернозема и неговата дъхава изповед - житният клас. Колкото до хляба, по-изтънчено не може да се обобщи - храната на Христос! Аплодисменти!
  • Силна и много въздействаща е твоята поезия, Влади, и всеки който се докосне до нея, остава с едно дълбоко чувство на преклонение! Поздравявам те и ти пожелавам много бъдещи успехи!
  • И на мен ми хареса. Много образно и въздействащо! Поздравления!
  • Поздравления, Владо! Прекрасна творба със затрогващ финал.
  • И от мен поздрав за достойното ти представяне, Влади! Наистина стойностно стихотворение!
  • Сърдечни поздравления! Прекрасен стих!
  • Страшно ми хареса, Влади. Поздравления за наградата и още много успехи!
  • Честита награда, Приятелю! Моите поздравления!
  • Честито ти Трета национална награда от престижния конкурс на Н. Ч. "Никола Вапцаров", Благоевград!
    Радвам ти се!
  • Честита награда, Влади! Напълно заслужена!
  • Прекрасна образност! Учуден съм, че този стих е взел само почетна награда. Но така е в българските конкурси, където всичко се урежда задкулисно и по втория начин. Бил съм жив свидетел как стават тези неща. Гнусно е и не подлежи на описание. На най-добрите автори се дават само почетни отличия. Финалът на стиха е уникален и възхитителен:

    "Дъждът го няма – толкова неверен
    под хълмите се скри от резеда.
    А облакът – приятелят му черен
    заспива над самотната бразда.
    Изчезваха сълзите ми безследно
    и любиха безропотната рът.
    От тях възстават стръковете бледни
    най-ценния си дар да ни дадат.
    Че хлябът е храната за аскети,
    присъствал е на Тайната вечеря...
    На лятото щом нивите налети,
    погалят ме, утеха ще намеря!"

    Поставям стихотворението ти в Любими и в моето Избрано, Приятелю скъп, и те поздравявам за майсторското перо!
Предложения
: ??:??