Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18104
9.11.2020 г., 9:00 ч.

Hо тръгва си ноември - неизбежно 

  Поезия » Пейзажна, Друга
158 3 4

Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.

 

Проскубаната есен пак подскача,
краде лъчи от лято, сиромашко,
листата мъртви сещат я, обаче -
подръпва зима нейната опашка.

 

Окъсаните градските хлапета,
по кофите се ровят, уж небрежно.
В очи на куче топла обич свети,
но тръгва си ноември - неизбежно.

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??