Hо тръгва си ноември - неизбежно
Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.
Проскубаната есен пак подскача,
краде лъчи от лято, сиромашко,
листата мъртви сещат я, обаче -
подръпва зима нейната опашка.
Окъсаните градските хлапета,
по кофите се ровят, уж небрежно.
В очи на куче топла обич свети,
но тръгва си ноември - неизбежно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
