Nov 9, 2020, 9:00 AM

Hо тръгва си ноември - неизбежно 

  Poetry » Landscape, Other
197 3 4

Ноември с охра блясва пак в гледеца
на мършав пес с усмивчица в очите.
Бездомен, полугладен е крадецът,
на добринката, людската разчита.

 

Проскубаната есен пак подскача,
краде лъчи от лято, сиромашко,
листата мъртви сещат я, обаче -
подръпва зима нейната опашка.

 

Окъсаните градските хлапета,
по кофите се ровят, уж небрежно.
В очи на куче топла обич свети,
но тръгва си ноември - неизбежно.

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??