Стих_ти_посветих (Петя Гечева)
28 10
12.08.2020 г., 13:53 ч.

Хора 

  Поезия
714 2 5

Никой не носи само добро,

светците, вярвай ми, няма ги. 

Ева когато била е ребро,

Адам вече търсел е ябълки.

 

Черно и бяло събрани в едно,

райето напомня затвора,

но нека не бъдем сиво петно,

грешни, но истински хора.

 

Да носим свои свободни души, 

а пръв който камъка хвърли, 

да знае, че искреност с него руши. 

Да съди го прави добър ли? 

 

Нека не носим тежкия кръст

по правилен път все да ходим,

винаги някой сочи ни с пръст,

каквото и както да сторим. 

 

Хора сме. Хора! Всички грешим, 

но колкото скоро признаем, 

толкова по-спокойно ще спим

и с хората хора ще станем!

© Петя Гечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Добри послания, искрен стих! Поздравявам те!🍀
  • Отлично!
    Прекрасна поезия, превъзходни послания.
    Поздравявам те.
  • Благодаря Ви за коментарите! 🙂
    Ценя ги.
  • Каквото и да правим, не сме канонизирани, хора сме!
    Но болката от незарасла рана
    времето лекува. Но тя остана.
  • Чудни са ми такива "самотни" стихчета.
    На мен много ми хареса. Особено началото. Проницателно е, леко се чете. И макар че бягам от подчертания патос, не мога да отрека нито казаните истини, нито правилната, лека и приятна конструкция.
Предложения
: ??:??