Хора
Никой не носи само добро,
светците, вярвай ми, няма ги.
Ева когато била е ребро,
Адам вече търсел е ябълки.
Черно и бяло събрани в едно,
райето напомня затвора,
но нека не бъдем сиво петно,
грешни, но истински хора.
Да носим свои свободни души,
а пръв който камъка хвърли,
да знае, че искреност с него руши.
Да съди го прави добър ли?
Нека не носим тежкия кръст
по правилен път все да ходим,
винаги някой сочи ни с пръст,
каквото и както да сторим.
Хора сме. Хора! Всички грешим,
но колкото скоро признаем,
толкова по-спокойно ще спим
и с хората хора ще станем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Гечева Всички права запазени
