Хората все казват...
Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!"
Но споменът е толкоз чист там и стои... Ами аз не мога, уви!
Хората все казват: „Той не е за тебе, друг си потърси."
Аз не искам други, искам него само; той над мен да бди.
Хората все казват: „Тук не свършва всичко, сама ще осъзнаеш."
Аз тях изобщо ги не слушам; само знам, че усещам още как ухаеш...
Хората все казват: „Всичко ще се нареди накрая."
Най-накрая вдигам поглед и крещя във празната и пуста стая:
„Краят тук отдавна беше. С целувка нежна той ми го поднесе.
Затуй съм толкоз аз безлична, без него аз съм нищо, без него съм различна.”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
