Хората все казват...
Хората все казват: „Не занимавай се, не е единствен."
Добре, а какво ще стане, ако все пак за мен те искам?
Хората все казват: „Ще ти мине някой ден, помни."
Този ден ще помня, зная, но само ако с мен си точно ти.
Хората все казват: „Ако трябва, забрави го, моля ти се, порасни!"
Но споменът е толкоз чист там и стои... Ами аз не мога, уви!
Хората все казват: „Той не е за тебе, друг си потърси."
Аз не искам други, искам него само; той над мен да бди.
Хората все казват: „Тук не свършва всичко, сама ще осъзнаеш."
Аз тях изобщо ги не слушам; само знам, че усещам още как ухаеш...
Хората все казват: „Всичко ще се нареди накрая."
Най-накрая вдигам поглед и крещя във празната и пуста стая:
„Краят тук отдавна беше. С целувка нежна той ми го поднесе.
Затуй съм толкоз аз безлична, без него аз съм нищо, без него съм различна.”
© Мария All rights reserved.
