25.04.2022 г., 10:11

Христос воскресе!

674 3 10

Христос воскресе! Слава, Божи сине!
Камбанен звън оглася небесата.
Во истина воскресе! До амина!
Кръвта Му не напразно е пролята.

Макар и да е малка като зрънце,
тя, вярата, все още съществува
и стопля, и огрява като слънце,
морета може с нея да преплуваш.

С три пръста се докосваме до Него,
за да поемем манна от доброто,
да усмирим човешкото си его,
преди да срещнем своята Голгота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Мини! Желая ти щастие!
  • Много хубаво стихотворение, закъснях, но макар и късно, те поздравявам Бъди благословена!
  • Затова и всеки сам си носи кръста, Вики! Благодаря ти!
    Благодаря и на теб, Тъжен лирик, че се спря тук!
  • Май не съм чак такъв оптимист... Сещаме се да вярваме, когато сме в тежка ситуация, а после пак забравяме. Хубаво!
  • Благодаря, Георги!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...