Patrizzia (Надежда Ангелова)
2259 18507
10.12.2020 г., 12:13 ч.  

Хвърчило, детско – на рогата си го нося 

  Поезия » Философска
255 2 5

Все още драпам, на живота по баира 
и нося в джобчето щурец, а вън е зима.
Инатът ми, рога запънал  – не умира,
ни студ усеща, ни заплаха невидѝма.

 

 Привикнах вече май със стръмните наклони -
поне чакълени са  –  дъжд не ги разкаля.
Щом лед скове, тогава нося си найлон и,
детето в мен по фалшът хорски се пързаля.

 

Понякога залитам – стъпила накриво
и падна ли  – клюкари грачат любопитно.
Все в нечий присмех се рогата ми забиват.
Върхът е дом за луди... И чифтокопитни.

 

Дали ще оцелея? – не е днес въпроса,  
От маските  – спасявам се, съвсем изкусно.
Хвърчило, детско  –  на рогата си го нося.
И щом си тръгна... Нека вятърът го пусне.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??