27.05.2011 г., 13:28 ч.

И 

  Поезия » Философска
609 0 13

И

 

Подгъне ли се пътят,

започне ли да спъва пъргавите ти нозе

с ръбати пришки, с неочакван склон,

не се опитвай като бяла мишка в клетка

да извървиш безкрая на въздишките,

раздувайки сърцето си като балон.

 

Знам! Чувстваш се повяхнал и погрешен.

На всичко си готов - цената се превръща в суета.

Горещо е! Прахта изпива влагата от всяка среща

и няма как да зърнеш свежестта на обичта.

 

Седни! Ще видиш всички скитащи причини,

но дълго с тях не говори - ще грабнат твоята душа.

Не е случайно - пътят е обрасъл с пилигрими.

Попитай себе си: кое ми дотежа?

 

Въздишай колкото ти се въздиша.

Крещи на себе си (ако ти се крещи)

и щом гневът си тръгне със сълзите ти,

стани и извърви пречистената болка и мечтите си.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??