И
И
Подгъне ли се пътят,
започне ли да спъва пъргавите ти нозе
с ръбати пришки, с неочакван склон,
не се опитвай като бяла мишка в клетка
да извървиш безкрая на въздишките,
раздувайки сърцето си като балон.
Знам! Чувстваш се повяхнал и погрешен.
На всичко си готов - цената се превръща в суета.
Горещо е! Прахта изпива влагата от всяка среща
и няма как да зърнеш свежестта на обичта.
Седни! Ще видиш всички скитащи причини,
но дълго с тях не говори - ще грабнат твоята душа.
Не е случайно - пътят е обрасъл с пилигрими.
Попитай себе си: кое ми дотежа?
Въздишай колкото ти се въздиша.
Крещи на себе си (ако ти се крещи)
и щом гневът си тръгне със сълзите ти,
стани и извърви пречистената болка и мечтите си.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
