И няма оправия в този свят..
Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора
закуски носят. Топъл хляб и чай.
Клошарчетата с псетата говорят:
— "Все нещо ще подхвърлят, но потрай"!
Врабците са се скупчили на кръста,
пред храма. И камбаната звъни.
Неделя е – желаят да разкръстят,
пак вярващите с грях и зли вини.
Купуват свещ – дебела и прескъпа,
от прага се превиват, доземѝ...
Небето блъска вън гръмовен тъпан:
— "О, Боже! Вересиите Си вземѝ!"
А после рано-рано пада здрачът,
пред църквата е пусто, без тълпи,
децата гладни никога не плачат...
Загледан в тях и месецът не спи.
Врабче сънливо нещо каканиже,
човеците в леглата топли спят.
И звярът на клошарчето е ближен,
и няма оправия в този свят...
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви, приятели!
-
Тъжната част от нашия свят... И наистина ... "няма оправия"...
Въздействащ стих, Наде! -
Надеждата за този свят е жива,
Гаврошчетата някой ден ще бъдат мит.
Човешката ни мисъл е велика сила,
но и да действаме е време, за да бъде всеки сит! 😉
Трогателен, силен и въздействащ стих, Наде /а името ти е потвърждение за моя отговор/! ❤ -
Как ще има, като ей ни на - каквито - такъв! 😄
-
Много хубави - човечни и земни, са стихотворенията ти!
-
Купуват свещ – дебела и прескъпа,...
"О, Боже! Вересиите Си вземѝ!"
Прекрасно си ги описала!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много силно въздества!
Поздравления за творческото
ти, отличаващо се и разпознаваемо
майсторство!!!