И няма оправия в този свят..
Върви дъждът и с острия си лакът
посръчква минувачи. Накъде?
Подгизналите просячета чакат,
те знаят – милостта не се яде.
Под мокрите чадъри разни хора
закуски носят. Топъл хляб и чай.
Клошарчетата с псетата говорят:
— "Все нещо ще подхвърлят, но потрай"!
Врабците са се скупчили на кръста,
пред храма. И камбаната звъни.
Неделя е – желаят да разкръстят,
пак вярващите с грях и зли вини.
Купуват свещ – дебела и прескъпа,
от прага се превиват, доземѝ...
Небето блъска вън гръмовен тъпан:
— "О, Боже! Вересиите Си вземѝ!"
А после рано-рано пада здрачът,
пред църквата е пусто, без тълпи,
децата гладни никога не плачат...
Загледан в тях и месецът не спи.
Врабче сънливо нещо каканиже,
човеците в леглата топли спят.
И звярът на клошарчето е ближен,
и няма оправия в този свят...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Въздействащ стих, Наде!
