Кiara (Киара)
182 300
28.12.2007 г., 8:48 ч.

И ангелите някога осакатяват от обичане 

  Поезия
772 0 8

                                                                                                Мама казваше,

                                                                                                че съм ангелът,

                                                                                                който сутрин се ражда,

                                                                                                                             а вечер

                                                                                               умира в очите й...

                                                                                               вечерна съм

                                                                                               и все още имам крилете си.

 

 

До разкъсване се вплитам.

Болезнено потребна съм на зимата.

Откри ме в до поискване,

а дори не бях написана.

И ангелите някога осакатяват

от обичане.

Любовта ми днес не стига.

(и за половина)

Ухаеш ми на вдишване.

Сестра ми беше първата,

която ме позна -

белязана съм в рима.

И после ги отряза -

косите, златноструийните.

Не достигам до достатъчност

и те сами откъсват себе си

предкоренно.

А майка ми  се влива

вечерно тиха във следите ми,

порязани

очите й умират,

а аз преливам по страните й.

 

Луната ме боде отвътре:

- Закъсняваш!

Ще обичам ли... (по)някога ? (истински)

Истински

са само утрините,

които си приличат

по празнотата и

леглата им.

"Здравей!

Оставих ти кафе (аз, себе си)

Благодаря за

снощи (утре... вчера).

Номерът ми е..." -

бележки,

в които на утрешното "Не"

джобовете преливат.

А люлките във парка

в очите ми разливат

вярата във Господ.

Ореолът ми, подарък

е от брат му.

Да зная как боли,

защото просто трябва.

Милостиво припознавам се

в чертите на децата му.

Плесницата е точката

преди едно поредно "вчера".

Вчера...

 

Гирляндни улици,

кофеинова прозявка

и както винаги - едно такси,

което ужасно закъснява.

Протаквам

(смъртта)

да отворя чадъра си -

вали отляво.

Прегръщам дрехите

по-силно от любовници,

защото имам ги,

а тях просто притежавам.

(символично)

Свивам се до сливане.

Няма ме.

(в утрешния указател)

Сърцето ми днес спря да бие

на събуждане.

И всичко е във крачки,

големи водки,

отдаване,

преглъщане

и криле, които ти са бивши

- някъде -

студено е,

но тя ме иска повече от всякога.

(зимата, черната)

И топлината ми силно синя е.

И ангелите някога осакатяват от обичане.

Ще умра ли... дообичана?

 

Люлките проскърцват.

Бездетно е.

Небето във мастилено преписва се.

Мислите прегракват.

Приглушено е.

Късно е. Рано е.

Прегръщам с очите си

вятъра.

Валяло е.

Просто поръчай такси...

И не питай, защо  ми е празно отляво.

 

 

© Киара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??