6.02.2021 г., 7:09

И аз съм бил дете

1.2K 0 0

Дете и аз съм бил,

в люлката съм гукал.

Държал съм мама будна

на стаята във зрака.

 

Дете и аз съм бил,

ожулвал съм си колената

и мама дълго, дълго

за мене си поплака.

 

Дете и аз съм бил,

губел съм се във гората.

На мойта мила майка

свивал съм душата.

 

Сега голям съм вече,

не скачам, не палувам.

Макар и тъй далече

ръчица майчина целувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...