6.02.2021 г., 7:09

И аз съм бил дете

1.2K 0 0

Дете и аз съм бил,

в люлката съм гукал.

Държал съм мама будна

на стаята във зрака.

 

Дете и аз съм бил,

ожулвал съм си колената

и мама дълго, дълго

за мене си поплака.

 

Дете и аз съм бил,

губел съм се във гората.

На мойта мила майка

свивал съм душата.

 

Сега голям съм вече,

не скачам, не палувам.

Макар и тъй далече

ръчица майчина целувам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...