Дете и аз съм бил,
в люлката съм гукал.
Държал съм мама будна
на стаята във зрака.
Дете и аз съм бил,
ожулвал съм си колената
и мама дълго, дълго
за мене си поплака.
Дете и аз съм бил,
губел съм се във гората.
На мойта мила майка
свивал съм душата.
Сега голям съм вече,
не скачам, не палувам.
Макар и тъй далече
ръчица майчина целувам.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
