Дете и аз съм бил,
в люлката съм гукал.
Държал съм мама будна
на стаята във зрака.
Дете и аз съм бил,
ожулвал съм си колената
и мама дълго, дълго
за мене си поплака.
Дете и аз съм бил,
губел съм се във гората.
На мойта мила майка
свивал съм душата.
Сега голям съм вече,
не скачам, не палувам.
Макар и тъй далече
ръчица майчина целувам.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
