9.06.2018 г., 11:54

И днес изгарят вещици

1.8K 12 13

Такава е. Недейте я убива.

Различното на нея ѝ е даденост.

Говóрите за грях недопустим,

а стискате в ръката си огниво.

Нали, в противоречие на кладите,

Земята ни все още се върти.

 

Такава е. Защо ѝ е присъда!?

За погледа ѝ, остър от зеленото,

наказвате я с властния си жест

отлъчена от стадото да бъде.

Но колко ли това е унижение,

щом овчето е фактор за превес.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!
  • Не овчедушните, а именно различните са били фактор във всички времена. Защото те разчупват нормите и променят света...
    И нека ги има – вещиците и лудите!
  • Добре дошла в клуба на различните.
    В големия цирк на живота.
  • Кратко, но много поучително! Браво!
  • Справедлив протест! Не бива да унищожаваме различното! То е различно в едни очи и нормално в други... А обективно.... то си е нормална част от богатството и разнообразието!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...