И е любов самоуверена,
тече все самовлюбена,
нежен полъх, тих, нетленен,
сълза по мигла премрежена.
А по вечеря е - лунна пътека,
извира от сребристо поточе
и мами към него да тръгнем,
оставя ни знак да се върнем.
И е любов - комета преминала,
ден и нощ без да спира,
да е от живите - по-жива,
ориса ни - да сме щастливи.