И е любов самоуверена,
тече все самовлюбена,
нежен полъх, тих, нетленен,
сълза по мигла премрежена.
А по вечеря е - лунна пътека,
извира от сребристо поточе
и мами към него да тръгнем,
оставя ни знак да се върнем.
И е любов - комета преминала,
ден и нощ без да спира,
да е от живите - по-жива,
ориса ни - да сме щастливи.
© Мариола Томова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
