4.01.2008 г., 10:20

И ето...

846 0 3

И ето, кръвта ми се стича
и мен на тебe обрича.
И ето, нарани ме
и промени ме.
И ето, в твоя ме превърна
и всичко в мен обърна.
И ето боли ме
и моля: 'Остави ме!'.
И ето, гласът ми нечут остава
и мойто сърце ме предава.
И ето, обичам те
и любим наричам те.
И ето, късно е да узная
и разгадая твойта измама.
И ето станах излъгана, заблудена
и неспособна да я приема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...