4.01.2008 г., 10:20

И ето...

851 0 3

И ето, кръвта ми се стича
и мен на тебe обрича.
И ето, нарани ме
и промени ме.
И ето, в твоя ме превърна
и всичко в мен обърна.
И ето боли ме
и моля: 'Остави ме!'.
И ето, гласът ми нечут остава
и мойто сърце ме предава.
И ето, обичам те
и любим наричам те.
И ето, късно е да узная
и разгадая твойта измама.
И ето станах излъгана, заблудена
и неспособна да я приема.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Чикова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...