И ето, кръвта ми се стича
и мен на тебe обрича.
И ето, нарани ме
и промени ме.
И ето, в твоя ме превърна
и всичко в мен обърна.
И ето боли ме
и моля: 'Остави ме!'.
И ето, гласът ми нечут остава
и мойто сърце ме предава.
И ето, обичам те
и любим наричам те.
И ето, късно е да узная
и разгадая твойта измама.
И ето станах излъгана, заблудена
и неспособна да я приема.
© Александра Чикова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
