И може би... Така изглежда Раят.
Прокъсани са топките – от ритане,
сълзѝте – от цицини по главите...
А външно – побелели и възпитани,
но с дяволчета триста сме в очите.
Сияят пак приканващо пързалките,
за снежен ангел преспите ни мамят...
А днес, така големи са и малките,
какво ли детство имат? Или нямат.
Поглеждаме, с надежда, към комините,
добрият старец нощем се усмихва.
Напук на мъдростта и на годините,
джуджето от елхата, звънко прихва.
Дали е признак, че назад се връщаме,
когато зима ни намигне, скрито?
Мечетата парцалени прегръщаме -
насън с шейната, стигаме звездите.
Каквото и да значат тези спомени,
в душата ни детето си играе,
с годините, от времето отронени.
И може би... Така изглежда Раят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
