10.08.2014 г., 19:16 ч.
И на север, и на юг
Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.
С душа, копнееща за първороден грях,
от най-високото небе се спусна.
Пробуди най-тревожния ми страх -
от забранената любов да вкуся.
Уплашен съм, защото вътре в мен
един вулкан се готви да изригне.
И стълба огнен виждам устремен -
до крепа на звездите да достига...
Долавям вече крехката ти плът
през рамото ми кротко да поглежда
с очите плахи онзи втренчен път,
по който със прегръдка ме повеждаш.
Дали на север, или пък на юг,
за мен това сега е без значение.
Най-важното е днеска, че си тук -
по-свята от мечтано вдъхновение.
Най-важното е, че в душата ми от глад
ти от дете превръщаш се в жената чудо,
и чувствам, блъска с морзовия град
гърдите ми докрай сърцето лудо.
Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста...
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Розова мъгла - страхотна метафора...!!!
"Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста." -
Май не си още изтрезнял от онези 10 литра водка, за които споменаваш. А междувременно може да добавиш още 10 и то с по-смесено съдържание. Имаш време. Животът е пред теб. Море от С2Н5ОН.
-
"За кафенето на ул. Ангел Кънчев е смешно да говориш, защото съм го посещавал, когато ти не си бил роден."
Кафенето на писателя и боксьора Палми Ранчев просъществува от 1993 до 2006 г. В него идваха и Румен Леонидов, и Иван Методиев, и Кубрат Пулев като млада надежда на Коце. Не съм замръквал там, но едно 10-на литра водка съм изпил през годините в това елегантно средище на ръкавиците и Духа.
Айде малко заден да дадеш, че хептен се оля в пишман-културтрегеруването си. Иначе вярвам, че и с Лилиев сте си сърбали чая together.
"С Иван сме играли дни наред /часове при това - всеки ден/ тенис на маса. Той играеше перфектно тази игра. Беседвали сме на философски теми и за същността на поезията и връзката й с Естетиката. Все неща, които единствено хора с висок интелект могат да си приказват." Между нас казано, Иван Методиев завива от химията в поезията 83-та. Много ми е интересно по време на топ-спин (въртеливо движение с обратната страна на хилката) или при забиване, какви високоинтелектуални лаф-моабети за поезията и връзката й с Естетиката могат да се заформят?
Оня ден играхме тенис на маса с Малкия Жоро пред кметството на Камен бряг. Това брои ли ни се за дискусия и литературно наследство?
Ако пък и спомена, че Камен ми е колега, когото много уважавам /вероятно не ме е познал, наричайки ме "постоталитарен боклук" - чел е Павич и знае кой е майстор Дамаскин. Може и да ме е познал - знам ли, вчера се върнах от морето, а посттоталитаризму все возрастьi покорньi/ и чудните му самодивски стихове съм оценявал най-високо от преди година и нещо, но не съм се обаждал...
"Мисля, че единствено улиците и то в по-крайните квартали на София са естествената ти интелектуална среда." От това ти съждение живущите в Драгалевци, Бояна и Симеоново да се свиваме от срам ли, че Мисана по джапанки не ни е видял в супера и априори не сме в съвместна интелектуална среда, каквото и да означава така формулираната глупост?
Ще ми е драго, живот и здраве, да сме на една левачка разстояние и орално да повториш всичко изписано по-долу.
-
1.Благодаря ти, Кръстина! Много ме трогваш с подкрепата си. Сама виждаш колко се изостри атмосферата около това стихотворение. Както и да е.
Ясно е, че така ще бъде и занапред. Но аз имам здрави нерви.
Сърдечен поздрав от мен и много щастие!: Мисана
2. Г-н Бостанджиев! Както винаги, сте много точен. Прав сте - да си идиото-устойчив е особено важно. Днес съм просто изумен, колко ниско е паднало нивото в научните ни среди. Дано да е такова само в НБУ, но не ми се вярва. Удивително е да гледаш хора, които от сутрин са в нетрезво състояние, а снимките им и разсъжденията им издават хроничен алкохолизъм и интелектуална немощ /вероятно предизвикана от същия/.
Тежко и горко на нещастните студенти и на тази окаяна нация. А като си помисля само, колко много заблудени има, които прекарват времето си пред тв екран с надежда, че ще се сдобият с познание, което никога няма да постигнат.
С поздрав: Мисана -
"Дали на север, или пък на юг,
за мен това сега е без значение.
Най-важното е днеска, че си тук -
по-свята от мечтано вдъхновение."
-----------------------------------------------------------
Оригинален и докосващ сърцето стих, посветен
на любовта, без която животът губи смисъл и
се превръща в безлично съществуване... ПОЗДРАВИ! -
Каменов пишеше добре, ама много лесно се поддава на емоцици. И тук, както и на всяко друго място в БГ, е необходимо да си идиото-устойчив.
-
Благодаря ти, Ангеле!
Желая ти лек и вдъхновен ден!: Мисана -
По Яворовски чисто и ефирно.
Поздрави! -
1.Благодаря ти, Али! Трогна ме с хубавите си думи.
Много слънчево настроение и нови творчески успехи, ти желая!
2. Призовавам да спрем с коментарите дотук. Мисля, че разумното вече бе изречено. Нека оставим "лошите" да беснеят до Второ пришествие. Това не е малко време. Но в никакъв случай да не им партнираме, защото те просто не са си изпили хапчетата.
П.С. Току що разбрах с огорчение, че Камен Каменов вече не фигурира в Откровения. Това е един отличен поет, от чието нестандартно творчество сайтът само печелеше популярност. Разбира се той сам е поискал да напусне. Мога да го разбера. Човек с чувство за съвест и достойнство. И най-острите му реакции са обясними на фона на регулярната и неистова ненавист проявена от определени лица към техен колега по перо. Мен подобни лица не са в състояние да ме извадят от равновесие. А нецензурните им коментари са изцяло за сметка на техния личен имидж и за най-голямо съжаление за сметка на имиджа на сайта.
Съжалявам Камене за твоето решение. На мен, лично, твоята самобитна поезия много ще ми липсва в този сайт. Предполагам, че не съм единственият, застъпващ това становище! -
Па не разумьем люди как пане Каменов цо сакат уть мини. Рекнеш А они кажут то ли ти достиг Я, то ли рат и мир начал. Ничо не рекунеш они тебе за кьор сеир ефенди номинируют. От нють, здес как то одна падаль собралась на веб. Брьiз всяким нечесть от нине, ибо Господь не сльiшит но все дермо на поверхности етого мира, видит!
-
Доста изчаках да спре зацапването в коментарното ти поле, Младене, ама не ще... Поздравления за великолепния стих!
-
1. Благодаря ти, Исмаиле за подкрепата! Трогнат съм.
2. Камене, моля те не се връзвай на провокации от толкова нисък порядък. Те са преди всичко обида за авора си и го характеризират с точност до изоморфизъм. Нека всички в сайта видят истинското му лице.
Народът отдавна го е казал - шило в торба на стои.
3. Костов! Едва ли си заслужава дори да отговарям на подобен "коментар" от твоя страна, който няма нищо общо с публикувания от мен текст. Да не говорим, че съдържа, меко казано, крайно нецензурни думи, които не могат да се обяснят дори с неизтеклото действие на махмурлука ти /вероятно хроничен/. Твоя работа е да показваш все по-често и все по-ескалиращо истинското си лице. Тъжно е, че работиш в университет. Окайвам младите хора, които ще бъдат обучавани от подобен "преподавател". Мисля, че дори и в кръчмите ще се замислят сериозно, дали си подобаваща компания.
Що се отнася до Иван Методиев, то моето приятелство с него датира от 1983г., време по което /както сочат елементарните пресмятания/ ти си бил на 13 години. Иван нямаше навика да се занимава с хлапаци. Затова няма как да почерпиш спомени и информация за приятелството ни. С Иван сме играли дни наред /часове при това - всеки ден/ тенис на маса. Той играеше перфектно тази игра. Беседвали сме на философски теми и за същността на поезията и връзката й с Естетиката. Все неща, които единствено хора с висок интелект могат да си приказват. А когато той държеше под наем галерията за изложба на картини на ул. Елин Пелин и аз му уреждах представяния на поети, къде беше ти? За кафенето на ул. Ангел Кънчев е смешно да говориш, защото съм го посещавал, когато ти не си бил роден. Спирам дотук, защото е глупаво да се обяснявам с човек в нетрезво състояние и без елементарно възпитание. Мисля, че единствено улиците и то в по-крайните квартали на София са естествената ти интелектуална среда. -
Използвал бил думи, ами какво друго да използва в литературно произведение? Важна е архитектурата и начина на подреждане, а не самите тухли.
Думите в българския език не са бащиния на никого!
Човекът си е излял душата, а вие плюете по нея! -
Братче, излагаш се и ще обясня защо:
1. Умираш си да те харесват, а това е присъщо на посредствеността. Хулиш критиката - виж предното изречение;
2. Преди седмица се обясняваше бодряшки за покойния Иван Методиев, сякаш си му държал ръката край Струма при кончината Му. Иван Методиев си отиде беден като църковна мишка, като само човек с железни юмруци, публикувана в Европа клавиатура и златно сърце (з.м.с. Палми Ранчев) го издържаше в боксьорското кафене на Ангел Кънчев. Кога си бил там? Нямаше те!
3. За Нава може много да си бърборим кога точно се създаде, но не помня Младен да е имало на софрата? Още повече пък трезвеник всред Иван Методиев, Борис Роканов, Ани Илков? Бяхме 90-та у една приятелка Диа Ангелова (таман се бях уволнил от армията и я помнех като Димитрина) и стана лаф-моабет за кратки форми, различни от тия от Хокайдо. Впоследствие в "Нава" Диа има три нави с представяне от любителя на ей толчави бедра Радой Ралин. Сега е съпруга на посланик в ЕС. Мога да ги цитирам, както и целите две книжки - един от малкото галфони с пълните съчинения на списание "Нава" съм. Помня, че нахлупих тенджера леща на главата на Борис Роканов, домакинята ни изгони, а отвън се подканяхме любезно маса време като в "Ирония на съдбата" кой да се качи първи. Пак да повторя - нямаше Младен там.;
4. Преди няколко дни бе писал на момиче, че си мечта на всяка жена между 20 и 45 години, че имаш йога физика, а и можеш да пишеш всякакви стихове. Извинявай, но писането на стихове способ за рутене на пички ли е? Незнайко бе взаимствал от Цветец за да го харесат момиченцата в Града на цветята, но къде е шедьовъра "А Бързанко бил гладен и погълнал котлон хладен!", къде са твоите глупости? Недей така, възрастен човек си. Вехтите бонвивани обикновено се фукаме, че сме мъже за три жени - две да ни държат ръцете, а третата да ни...да не продължавам, че не всички са изкушени от скатологията. Ти се изхвърли с поезията и йогата като Рилке и Шри Раджниш на мокър пясък.
Епилирам за малко сериозност. -
Благодаря ти, Сеси! Пиша единствено при наличие на вдъхновение.
Дай боже пак да имам такова. Радвам се, че хареса.
С топъл поздрав: Мисана -
И на мен много ми хареса тоя стих, явно вдъхновен от невероятна емоция! Пиши! Винаги ще има хора, които ще оценят!
-
Мисана...
"Но явно тук изтрещелите православни бабички имат думата..."
"...сега би трябвало да санкционират хора като Порчев, Ена и Рефаб..."
Порчев или Рефаб са"изтрещелите православни бабички"?
Ясно е, че един от трима ни...
Остави... не ми е за пръв път...
ПП А стихът ти наистина ми хареса! -
Благодаря ти, Ена! Смятам, че Камен се е изказал по принцип, без конкретен адресат.
-
Цитирайки Яворов, умишлено не казах нищо повече.
Пролича си предубедеността и веднага се получи това:
"skotadix (Камен Каменов): 11-08-2014г. 13:49
За енти път виждам един интелигентен човек, атакуван от клерикални позиции...В кой век живеем? Старият соц виц за българите в Ада, които нямат нужда от охрана, защото се очернят сами...Не, Младен не е плагиат...Но явно тук изтрещелите православни бабички имат думата...И Порчев, самотният вълк, примитив, винаги готов да оплюе някого...Заради моята защита на Младен, получих ултиматум от админите в прав текст...сега би трябвало да санкционират хора като Порчев, Ена и Рефаб...Ако съществува някаква справедливост тук...Хайде да видим! "
Аз бях обявена за враг № 1...
"изтрещялата православна бабичка" трябвало да бъде санкционирана...
Може би защото се предполага негативно отношение и неизказани предстоящи обиди???
Да, ама не!!!
Защото този специално стих на Мисана ми хареса много, сравних го с Яворов, защото наистина двата стиха са равностойни, като всеки носи стила на своя автор.
Бих искала да чета точно такава поезия от Мисана.
Искрени поздравления за този нежен, чудесен, чувствен стих, Мисана!!!
С уважение: Ена -
Благодаря ти, Агоп, за тези хубави думи, казани с толкова добро чувство.
Приеми моята най-искрена признателност за подкрепата!
Пожелавам ти една безметежна седмица с много творчески хрумвания!
Твой: Младен Мисана -
нека се порадваме на това чудесно стихотворение...
поздравления, Младене!!!
няма нищо лошо да те сравняват с Яворов...
мене ме сравняваха със Смирненски и с кой ли не...
Всеки е една малка вселена и трудно ще разбере човек загадъчната душа на Поета!!!
още веднъж, поздрави! -
Благодаря ти, Елица! С обективност и безпристрастност, ти посочи главните разлики между Яворовия и моя текст. Касае се за две диаметрално противоположни неща. И аз съм ти особено признателен, че математически точно изтъкна това. Сега вече и "слепите" ще прогледнат.
Това, което особено ме радва е, че по един чисто логически и лесно проследим мисловно от всеки път, ти доказваш диаметралнната противоположност /на идейно ниво/ на двата текста.
Сърдечен поздрав!: Мисана -
За плагиатство се говори, когато се използват чужди метафори или изрази.'Тук думите "дете" и "душа" са употребени в прекия им смисъл и са характеристика на Лирическата - уместно и на място казани.
За идеята:
При Яворов -
"Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях"
В коментирания стих:
"Най-важното е, че в душата ми от глад
ти от дете превръщаш се в жената чудо".
Необходим ли е анализ, за да се види коренната разлика в идейната насоченост на двете творби?
И добре, че се проведе този разговор, за да се разяснят нещата, вместо всеки да си ги мисли тайно в себе си.
Няма нужда от тълкуване, за да се види коренната разлика -
1. Още един път ти благодаря, Латинка!
2. Мерси отново за доброто ти отношение Анна!
3. Благодаря за позитивния коментар, Санвали!
Като цяло - радвам се, че най-после страстите се поуталожиха и оставихме на мира костите на Яворов и последното стихотворение на Мисана.
Любопитен съм, какво би казал Яворов за моето стихотворение, включително и по отправеното ми обвинение, че съм му подражателствал. Но по технически причини няма как да узная мнението му, освен чрез спиритически сеанс.
На всички участници в диспута желая приятна вечер и утро оправдаващо народната мъдрост: "Утрото е по-мъдро от вечерта"!
Искрено ваш: Мисана -
Стих изпълнен с нежност и обич! С много чувство си го написал.
Поздравления, Младен! -
1.Искам да изкажа огромната си признателност на Латинка Златна за нейния невероятен коментар и за подкрепата, която ми оказа, както и за високото доверие, което ми гласува. Нейната обективност и безпристрастност се явяват за мен проява на дълбок морал, в смисъла, който Екзюпери влагаше в това понятие.
Благодаря ти, Латинка! Винаги ще помня казаното от теб!
2. Искам да благодаря на Камен Каменов за доблестната му позиция и за оказаната ми подкрепа. За мен Камене, ти си един от най-интересните и модерни автори в Откровения и те моля да останеш в сайта.
3. Искам да благодаря на всички мои доброжелатели, които застанаха на моя страна в изфабрикуваното и зле скалъпено обвинение срещу мен в плагиатство от Яворов:
Пламена Владимирова, Мартина, г-н Бостанджиев, Анна Милушева, Жанет Велкова, Рада Димова, г-жа Николова, Ивон, Фабер /да, с радост Ви включвам в списъка на подкрепилите ме Фабер, защото финално защитихте стиха ми/.
В този списък не съм включил коментиралите ме преди възникване на спора. На тях вече съм изказал благодарност поотделно.
4. Специална благодарност дължа на г-жа Ники Комедвенска, която ме защити от главните обвинения - "плагиатство" и "подражателство".
Мерси, Ники! Трогнат съм от проявената от теб обективност.
5. Изразявам съжаление, че г-н Красимир Тенев не намери сили да се откаже докрай от необоснованите си обвинения. Но се надявам, че чувството му за обективност, с течение на времето може би ще възтържествува. В крайна сметка е важен винаги финалният резултат /доколкото си спомням той се самоокачестви като вярващ и изповядващ учението на Христа/.
6. Не искам повторно да се спирам на г-жа Златина Георгиева и нейните
двойни стандарти по отношение на плагиатството и морала в поезията. Вече приведох неопровержими факти, за разлика от нея, за дублиране на образи /ползвани в неин стих/. А пред фактите и боговете мълчат.
7. На останалите участници в дебатите, които символично ще нарека "недоброжелатели", ще кажа, че не възразявам срещу нападки. Напротив, радва ме винаги противоположно на моето мнение. Но следва то да бъде все пак аргументирано чрез конкретни факти, а не подплатено единствено с ненавистта към даден автор, който и да е той. Това е принципната позиция. -
Стихотворението е хубаво и то много! Мисана е излял душата си! Все пак това е сайт за откровения и споделяне на чувства и емоции! А тук е казано толкова много! Мисана, продължавайте да творите!
-
"Alli11 (Анна Милушева): 11-08-2014г. 17:55
И аз обичам да чета Яворов...,"
Alli11 (Анна Милушева), в момента се обсъжда поезията на vega666 (Младен Мисана),а не на Яворов. Тук няма нищо общо с "Две хубави очи" на Яворов, но като стойност и качество не означава, че това стихотворение е по-лошо от стихотворението на Яворов. -
Виждам, че г-жа Златина Георгиева не намери мъжество да докаже твърдението си, че аз съм плагиатствал от Яворов /това е разбираемо - тя е жена, а не мъж/.
Г-н Красимир Тенев също не доказа твърдението си и не предложи т.нар. от него "ключови думи", съвпадащи при мен и Яворов.
Най-накрая г-жа Комедвенска ме оневини /за което съм й дълбоко признателен/ с твърдението си, че "няма плагиатство, дори подражание е силно казано". Тя уточнява премълчаните от Тенев и Златина Георгиева ключови думи: "душа" и "дете", които според нея оставят усещането за Яворов. Очевидно оттук следва логическият извод /характерен за т.нар. "женска логика"/, че патентът за употребата на думи като "душа" и "дете" принадлежи на Яворов. Просто, защото в този грешен свят никой не се е сетил преди Яворов да пише за "душа" и "дете", пък и да е писал преди него, явно не се е намерило кой да го преведе на български. Затова моля всички пишещи, оттук нататък не употребявайте думите "душа" и "дете", защото написаното от вас ще навява за Яворов.
Връщам се обаче на г-жа Златина Георгиева - основната ми обвинителка в плагиатство. От чисто любопитство надникнах в профила й и попаднах на нейно стихотворение от 16.07.2014г. с линк:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=327803
и озаглавено: "От върха на Дървото на живота",
в което тя използва интересен свой образ:
"Над жълтата шир бос притичва вятър"
Радостта ми от тази интересна нейна находка бързо бе помрачена, когато попаднах на едно стихотворение от друг автор, озаглавено "Танцувам с вятъра", публикувано на 23.04.2012г., с линк:
http://hadjito.blog.bg/poezia/2012/04/23/tancuvam-s-viatyra.944622
В това стихотворение авторът използва нейния образ с цели две години преди нея, типичен случай на плагиатство от бъдещето:
"вятърът лудува...притичва бос..."
Не бих се занимавал с интересния въпрос, докъде назад във времето ще ме отведе щафетно предаваният образ на "притичващият бос вятър". Може би до поетите на Та Кемет, или на Атлантида? Това е интересна тема за дисертация, озаглавена "Нестихващото плагиатство на босия притичващ вятър".
Затова спирам дотук. Нека блюстителката на морала в поезията - г-жа Златина Георгиева, сама си направи верните изводи. Мисля, че читателите и без по-нататъшни упътвания от моя страна, вече са си ги направили. -
Здравейте на всички и извинете,че се намесвам в този така разгорещен спор. Аз не се смятам за поетеса, още по-малко мога да давам литературни оценки,но мисля,че не бива един стих да се превръща в арена на обвинения,нападки и лични обиди. Всеки поет влага част от душата си в творчеството си,за това всеки стих е хубав и уникален сам по себе си.
Понякога като се пише по дадена тема,например любовта е съвсем нормално някоя дума да се повтаря и в други стихове,но това по никакъв начин не е плагиатство,или нещо подобно.
На мен този стих ми хареса,както и всички останали,който съм чела в този сайт,защото уважавам труда и вдъхновението на творците.
Нека бъдем по-толерантни към труда на останалите и поезията да бъде за наслада за душата,а не арена за нападки и обвинения!
Поздрав към всички! -
"Долавям вече крехката ти плът
през рамото ми кротко да поглежда" - Уникален образ!
Не виждам това стихотворение да прилича на стихотворението на Яворов. Докато в "Две хубави очи" Яворов гледа с очите на мъж, в това стихотворение душата търси душата, духът търси духа. Това стихотворение е извън измеренията на човешкото, на земното.
Дерзай!!! -
Кога ми замирише теменугата –
възбужда ми се, баце, здраво бубата...
Туй сеща ме, че е добре
да клецаш другите –
за да не те наклецат, те!
Ай ся, го разкритикувайте туй мойто, колко автори е компилирало и го напишете по-добре - да ви видя талантите! Маскари с маскари! -
Красиво посвещение с платоничен привкус! Хареса ми!
-
Самотния_вълк (Севделин Порчев): 11-08-2014г. 00:59
"не знам за какво е ставало въпрос, но ако това е стихотворение -
аз мога и по-добре! "
Примитивни и ...... (изтрито поради автоцензура) мисли и становища имаш ти, Порчев, убеден съм в това. Ще гледам да ти запомня ника и името ти заедно с преценката ми, за да си спестя нови (ако забравя за сегашната) преценки за твоите способности и изяви, т.е. да не се хабя, де...
Стихотворението си е определено хубаво, мисля аз! -
Две хубави очи.
Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не искат и не обещават те...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи.
Душата на дете... -
Обратното, Красимире!
Съвсем недвусмислено твърдиш, че подражателствам на Яворов и нещо повече /цитирам те/:
"Има тематично сходство, съвпадат някои ключови думи."
Кои са тези ключови думи, които съм "откраднал" от Яворов и затова съвпадали с неговите? Би ли ги привел тук в коментарното ми поле, за да ги видя аз, а също и читателите. Това наистина е любопитно.
И второ, в какво се изразява тематичното сходство на моето стихотворение с Яворов /така и не разбрах с кой негов текст/.
Предполагам, че нищо не ти коства да изпълниш молбата ми, а и да удовлетвориш нарасналото любопитство на читателите, които със затаен дъх очакват Мисана да бъде най-сетне изобличен, а така също да удовлетвориш и моето все по-нарстващо любопитство. Аз си падам малко мазохист и ако поднесеш такива конкретни факти, буквално ще получа ментален оргазъм.
И така, приканвам те да изнесеш конкретните факти, за които само подмяташ. Така повелява етиката. Затова с нетърпение очаквам да сториш това. -
Младене, нищо осъдително или обвинително към теб няма в думите ми. Тъкмо обратното.
-
1. Красимире, нека все пак Златина Георгиева да поясни какво по-точно е искала да каже, но да бъде конкретна, а не голословна. Не е необходимо ти да отговаряш от нейно име, освен, ако по някакъв начин не те е упълномощила за това.
Освен това категорично не съм съгласен, че моят текст е подражание на Яворови текстове. Запознат съм достатъчно добре с Яворов и не виждам сходна интонационност на моя стих, с който и да е негов. Може би ти ще ми дадеш по-конкретен пример, в какво точно съзираш подражание. Стихът ми е съвсем пресен - писан буквално преди седмица и не се срамувам от написаното. Нека всеки, който има претенцията, че може да напише по тази тема нещо по-добро да заповяда и да го представи в коментарното поле тук. В това число приканвам и теб - да ни представиш едно по-добро твое, от моето стихотворение. Ако Златина има предвид стихотворението на Яворов за Мина и че там се упоменава дете, това е направо смехотворно. Защото много преди Яворов се е писало за деца и детска чистота.
Тук искам да изкажа благодарност на г-н Бостанджиев за изключително уместното му включване. Защото казаното от него е по същество и е абсолютно вярно.
И се връщам пак на казаното от теб, Красимире. От една страна ти уж се държиш добронамерено към стиха ми, сваляйки обвинението за плагиатство, но от друга го заменяш с не по-малко осъдителното /от морална гледна точка, а не по закона, разпоредбите на който цитираш/ обвинение в подражателство.
Бих искал да знам в подражателство на кого ме обвиняваш - на Яворов ли? И ако да, бъди по-конкретен. Как подражателствам според теб на Яворов? В лексиката ли? Защото и с невъоръжено око се вижда, че моята лексика няма нищо общо с Яворовата. Моля те да уточниш това подмятане за подражателство, което правиш. Освен това ти правиш нещо още по-лошо. Намекваш, че моето стихотворение трябва да се чете със снизхождение от читателите, защото вероятно е писано от незрял автор /т.е. в едно далечно време - от младия Мисана/. Аз отново заставам зад текста си и повтарям, че той е съвсем пресен и съм вложил в него цялото си поетично умение. Ако виждаш недостатъци, те моля да ги отбележиш, но конкретно, а не да си служиш с голословие. Това най-малкото не ти прави чест. -
Така е. След Еклисиаст (Имам предвид казаното в 1:9-10) за оригиналност едва ли може да се претендира.
-
То, на този свят, ако човек иска да напише нещо автентично, трябва да присъства на сътворението! Иначе, каквото и да напишеш, все някой селянин от IV век b.с. ще го е драснал, копаейки си лозето при изгрев слънце!
-
Никой не отправя обвинения в плагиатство. Няма основание за това, според мен. но мисля, че думата "неавторски", в коментара на Златина Георгиева, се нуждае от пояснение. Предполагам, визира идеи. Защото аз не виждам взаимстване на (готови речеви конструкции) части от посочените творби. Може би е редно да погледнем какво пише в Закона за авторското право чл. 4 ал 2.
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3376&Level=3
Има тематично сходство, съвпадат някои ключови думи. Но това не е плагиатство. Може на някого да се стори, че липсва оригиналност. Идеи, концепции, тематика са неща, които не се патентоват. Те са всеобщи. И всеки може да ги експлоатира в свои творби.
Подражанието е нещо друго. И то съвсем не е осъдително. Дебелянов е подражавал на П. П. Славейков, П. Пенев на Маяковский, Джон Кийтс на Е. Спенсър... В това няма нищо лошо. В ранните си стихове обикновено всеки подражава на някого. Та в тоя ред на мисли, ми минава през ум, че този стих може да не писан вчера.
Нека да успокоим "топката". -
1.Не зная Фабер, какво точно сте имали предвид, но се старайте да се изразявате ясно и точно, особено, когато думите ви дори и с невъоръжено око, могат да бъдат счетени като подмятане за плагиатство. Радвам се, че намерихте поне малко доблест сам да оттеглите обвиненията си!
Сега очаквам да видя "изобличаващите ме текстове от Яворов", които Златина Георгиева ще предложи. Много съм нетърпелив.
2. Благодаря Ви за подкрепата г-н Бостанджиев!
Желая Ви една хубава нова седмица!
3. Ами Порчев, очаквам по-доброто Ви стихотворение. Дайте го тук - в това коментарно поле, или го поствайте за публикуване в сайта. Защото влизах в профила Ви и си беше пълна трагедия. Дано за времето от последното ми влизане до настоящия ден, по телевизията да са издекламирали някое по-сносно произведение на известен поет, за да ни представите негова вариация тук. Не бих се изненадал от подобна постъпка. Но бих се изненадал от сполучлива вариация. За това също са нужни умения. -
Много хубав комплимент - да те сравняват с Яворов... Мъ, аз сигурно съм окуравял или точно тия негови произведения, които имат предвид и съм любопитен да видя, не съм ги чел, вероятно шот не съ влизали в учебната програма по литература до 10 клас.
-
Не, аз изобщо нямам предвид подражание и плагиатство. Просто си припомних това, което съм описал в предишния си коментар.
-
1. Вижте!
Понеже долавям опит за обвинение в плагиатство, като обвинителите са двама: 1. Златина Георгиева, 2. Фабер /Рефаб/, то моля моите обвинители да поднесат конкретните текстове, от които имат предвид, че съм плагиатствал. Да го направят чрез копи и пейст - тук - в това коментарно поле!
Най-напред, моля Златина да не подхвърля интуиционистки размити и обтекаеми обвинения. Дайте текста /или текстовете/ на Яворов, на който /на които/ твърдите, че съм подражавал. Дайте го /ги/ черно на бяло - тук - в това коментарно поле, за да го /ги/ видят всички. Настоявам за това. Така всеки читател ще може да сравни с очите си и да прецени, дали имате право или отправяте злонамерени нападки. Ще сравня и аз. След като сте направили първата крачка да внушавате подозрение към първоавторството на текста ми, то моля да ме изобличите, но конкретно, а не с клеветническо и безадресно подхвърляне. Много настоявам да проявите морал пред аудиторията на сайта и или да докажете строго и конкретно обвинението си, или да го оттеглите.
Ако не извършите това, а си замълчите, знаете как ще се изтълкува от всеки мълчанието ви. Сама преценете за себе си!
Същото се отнася и до Фабер. Дайте конкретен текст, от който да е видно, че аз съм заимствал моя. Или престанете с гнусните си инсинуации, типичен похват на определени служби.
П.С. Аз мога да открия прилики между много неща. Например между портокала и хората, които работят по улиците в отдел Чистота, защото ползват един и същи цвят - оранжевият! Портокалът - за кора, а те - за жилетки.
2. Благодаря ти, Илко! Трогнат съм от вниманието и подкрепата ти.
Сърдечен поздрав от мен! -
Не подражавате ли на Яворовите поетични изповеди от "Писма" и "Пръстен"??? Малко не-авторска ми се струва инвенцията...
-
Това е едно добро стихотворение. Малко се замислих за "антигреховете", но май стигнах да някакво възможно осмисляне.
П.п.Сега се сетих и без да правя никакви аналогии, отбелязвам любопитния факт - формално и далечно съвпадение (на мой прочит на текстове за поезията и любовта), че преди два дни в парка на Военната академия, в поставената там импровизирана свободна библиотека намерих книга на Йордан Йовков, издание 1924 г. На място прочетох част от разказа "Последна радост" с главен герой Люцкан, автор и на стихотворението - поема: "Люцкан гори в червени пламъци". -
1. Благодаря ти, Анна! Може би поради заниманията си с точни науки, ти си развила невероятно точно и тънко чувство за обективност. Това ми направи впечатление още от първите ни контакти /имам предвид в коментарното поле/. Трогнат съм от високата ти оценка.
Поласкан съм, че общувам /макар и в този съвсем ограничен формат/ с толкова високо интелигентна жена, каквато си ти!
Сърдечен поздрав: Мисана
2. Ех, Септември! Щом по специалност си филолог, значи вече ми гледаш сеира. За един професионалист като теб съм сигурно жалка гледка. Но ти благодаря за приятелската подкрепа.
На "лошите" няма да им се дам лесно, защото съм развивал чувството си за равновесие с години и то чрез специални упражнения - физически и ментални. Така, че няма да им доставя това удоволствие - да ме гледат как губя равновесие при тривиалните им опити да ме "подхлъзват".
Наистина се радвам, че минаваме на "ти".
Топъл поздрав: Мисана -
Септември! Много ме зарадва с тези си чудесни думи /Мерси!/. Но с това - "Вие" ме караш да се чувствам като човек от дипломатическия корпус. Надявам се, че не си се вързала на Фабер, че съм служител на Алианц. В този живот не смятам да постъпвам там на работа.
Желая ти една разкошна седмица и да нарисуваш нови хубави картини!: Мисана
П.С. Не смея да се произнасям по отношение на живописта, защото ми е една много далечна област, която познавам единствено от обща култура.
Дано с това си признание не те огорчавам. -
1. Благодаря за подкрепата, Камене!
С поздрав: Мисана
2. Мерси, Елица! Хубави думи изрече. Радвам се, че със стих съм възвърнал вярата ти в любовта. Защото последното ти, много хубаво, стихотворение в Откровения ми прозвуча леко обезнадеждаващо.
Сега ще съм спокоен, поне за теб!
Сърдечен поздрав: Мисана -
От възвишени чувства се раждат красиви думи.
Този стих ми връща вярата в любовта.
Нека я има при всички обстоятелства, защото в нея се проявява същността ни...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Ведър и усмихнат ден!