10.08.2014 г., 19:16  

И на север, и на юг

2.1K 3 50

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.

С душа, копнееща за първороден грях,
от най-високото небе се спусна.
Пробуди най-тревожния ми страх -
от забранената любов да вкуся.

Уплашен съм, защото вътре в мен
един вулкан се готви да изригне.
И стълба огнен виждам устремен -
до крепа на звездите да достига...

Долавям вече крехката ти плът
през рамото ми кротко да поглежда
с очите плахи онзи втренчен път,
по който със прегръдка ме повеждаш.

Дали на север, или пък на юг,
за мен това сега е без значение.
Най-важното е днеска, че си тук -
по-свята от мечтано вдъхновение.

Най-важното е, че в душата ми от глад
ти от дете превръщаш се в жената чудо,
и чувствам, блъска с морзовия град
гърдите ми докрай сърцето лудо.

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви отново, Марина! Това стихотворение бе вдъхновено от скъп за мен човек и затова съм вложил в него душата си. Радвам се, че сте забелязали това.

    Ведър и усмихнат ден!
  • Розова мъгла - страхотна метафора...!!!
    "Размаха бели ангелски крила
    от всички антигрехове по-чиста.
    Дошла дете от розова мъгла.
    Изваяна от светлина лъчиста."
  • Май не си още изтрезнял от онези 10 литра водка, за които споменаваш. А междувременно може да добавиш още 10 и то с по-смесено съдържание. Имаш време. Животът е пред теб. Море от С2Н5ОН.
  • "За кафенето на ул. Ангел Кънчев е смешно да говориш, защото съм го посещавал, когато ти не си бил роден."
    Кафенето на писателя и боксьора Палми Ранчев просъществува от 1993 до 2006 г. В него идваха и Румен Леонидов, и Иван Методиев, и Кубрат Пулев като млада надежда на Коце. Не съм замръквал там, но едно 10-на литра водка съм изпил през годините в това елегантно средище на ръкавиците и Духа.
    Айде малко заден да дадеш, че хептен се оля в пишман-културтрегеруването си. Иначе вярвам, че и с Лилиев сте си сърбали чая together.
    "С Иван сме играли дни наред /часове при това - всеки ден/ тенис на маса. Той играеше перфектно тази игра. Беседвали сме на философски теми и за същността на поезията и връзката й с Естетиката. Все неща, които единствено хора с висок интелект могат да си приказват." Между нас казано, Иван Методиев завива от химията в поезията 83-та. Много ми е интересно по време на топ-спин (въртеливо движение с обратната страна на хилката) или при забиване, какви високоинтелектуални лаф-моабети за поезията и връзката й с Естетиката могат да се заформят?
    Оня ден играхме тенис на маса с Малкия Жоро пред кметството на Камен бряг. Това брои ли ни се за дискусия и литературно наследство?
    Ако пък и спомена, че Камен ми е колега, когото много уважавам /вероятно не ме е познал, наричайки ме "постоталитарен боклук" - чел е Павич и знае кой е майстор Дамаскин. Може и да ме е познал - знам ли, вчера се върнах от морето, а посттоталитаризму все возрастьi покорньi/ и чудните му самодивски стихове съм оценявал най-високо от преди година и нещо, но не съм се обаждал...
    "Мисля, че единствено улиците и то в по-крайните квартали на София са естествената ти интелектуална среда." От това ти съждение живущите в Драгалевци, Бояна и Симеоново да се свиваме от срам ли, че Мисана по джапанки не ни е видял в супера и априори не сме в съвместна интелектуална среда, каквото и да означава така формулираната глупост?
    Ще ми е драго, живот и здраве, да сме на една левачка разстояние и орално да повториш всичко изписано по-долу.
  • 1.Благодаря ти, Кръстина! Много ме трогваш с подкрепата си. Сама виждаш колко се изостри атмосферата около това стихотворение. Както и да е.
    Ясно е, че така ще бъде и занапред. Но аз имам здрави нерви.

    Сърдечен поздрав от мен и много щастие!: Мисана


    2. Г-н Бостанджиев! Както винаги, сте много точен. Прав сте - да си идиото-устойчив е особено важно. Днес съм просто изумен, колко ниско е паднало нивото в научните ни среди. Дано да е такова само в НБУ, но не ми се вярва. Удивително е да гледаш хора, които от сутрин са в нетрезво състояние, а снимките им и разсъжденията им издават хроничен алкохолизъм и интелектуална немощ /вероятно предизвикана от същия/.
    Тежко и горко на нещастните студенти и на тази окаяна нация. А като си помисля само, колко много заблудени има, които прекарват времето си пред тв екран с надежда, че ще се сдобият с познание, което никога няма да постигнат.

    С поздрав: Мисана

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...