Aug 10, 2014, 7:16 PM  

И на север, и на юг

  Poetry » Love
2.1K 3 50

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.

С душа, копнееща за първороден грях,
от най-високото небе се спусна.
Пробуди най-тревожния ми страх -
от забранената любов да вкуся.

Уплашен съм, защото вътре в мен
един вулкан се готви да изригне.
И стълба огнен виждам устремен -
до крепа на звездите да достига...

Долавям вече крехката ти плът
през рамото ми кротко да поглежда
с очите плахи онзи втренчен път,
по който със прегръдка ме повеждаш.

Дали на север, или пък на юг,
за мен това сега е без значение.
Най-важното е днеска, че си тук -
по-свята от мечтано вдъхновение.

Най-важното е, че в душата ми от глад
ти от дете превръщаш се в жената чудо,
и чувствам, блъска с морзовия град
гърдите ми докрай сърцето лудо.

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви отново, Марина! Това стихотворение бе вдъхновено от скъп за мен човек и затова съм вложил в него душата си. Радвам се, че сте забелязали това.

    Ведър и усмихнат ден!
  • Розова мъгла - страхотна метафора...!!!
    "Размаха бели ангелски крила
    от всички антигрехове по-чиста.
    Дошла дете от розова мъгла.
    Изваяна от светлина лъчиста."
  • Май не си още изтрезнял от онези 10 литра водка, за които споменаваш. А междувременно може да добавиш още 10 и то с по-смесено съдържание. Имаш време. Животът е пред теб. Море от С2Н5ОН.
  • "За кафенето на ул. Ангел Кънчев е смешно да говориш, защото съм го посещавал, когато ти не си бил роден."
    Кафенето на писателя и боксьора Палми Ранчев просъществува от 1993 до 2006 г. В него идваха и Румен Леонидов, и Иван Методиев, и Кубрат Пулев като млада надежда на Коце. Не съм замръквал там, но едно 10-на литра водка съм изпил през годините в това елегантно средище на ръкавиците и Духа.
    Айде малко заден да дадеш, че хептен се оля в пишман-културтрегеруването си. Иначе вярвам, че и с Лилиев сте си сърбали чая together.
    "С Иван сме играли дни наред /часове при това - всеки ден/ тенис на маса. Той играеше перфектно тази игра. Беседвали сме на философски теми и за същността на поезията и връзката й с Естетиката. Все неща, които единствено хора с висок интелект могат да си приказват." Между нас казано, Иван Методиев завива от химията в поезията 83-та. Много ми е интересно по време на топ-спин (въртеливо движение с обратната страна на хилката) или при забиване, какви високоинтелектуални лаф-моабети за поезията и връзката й с Естетиката могат да се заформят?
    Оня ден играхме тенис на маса с Малкия Жоро пред кметството на Камен бряг. Това брои ли ни се за дискусия и литературно наследство?
    Ако пък и спомена, че Камен ми е колега, когото много уважавам /вероятно не ме е познал, наричайки ме "постоталитарен боклук" - чел е Павич и знае кой е майстор Дамаскин. Може и да ме е познал - знам ли, вчера се върнах от морето, а посттоталитаризму все возрастьi покорньi/ и чудните му самодивски стихове съм оценявал най-високо от преди година и нещо, но не съм се обаждал...
    "Мисля, че единствено улиците и то в по-крайните квартали на София са естествената ти интелектуална среда." От това ти съждение живущите в Драгалевци, Бояна и Симеоново да се свиваме от срам ли, че Мисана по джапанки не ни е видял в супера и априори не сме в съвместна интелектуална среда, каквото и да означава така формулираната глупост?
    Ще ми е драго, живот и здраве, да сме на една левачка разстояние и орално да повториш всичко изписано по-долу.
  • 1.Благодаря ти, Кръстина! Много ме трогваш с подкрепата си. Сама виждаш колко се изостри атмосферата около това стихотворение. Както и да е.
    Ясно е, че така ще бъде и занапред. Но аз имам здрави нерви.

    Сърдечен поздрав от мен и много щастие!: Мисана


    2. Г-н Бостанджиев! Както винаги, сте много точен. Прав сте - да си идиото-устойчив е особено важно. Днес съм просто изумен, колко ниско е паднало нивото в научните ни среди. Дано да е такова само в НБУ, но не ми се вярва. Удивително е да гледаш хора, които от сутрин са в нетрезво състояние, а снимките им и разсъжденията им издават хроничен алкохолизъм и интелектуална немощ /вероятно предизвикана от същия/.
    Тежко и горко на нещастните студенти и на тази окаяна нация. А като си помисля само, колко много заблудени има, които прекарват времето си пред тв екран с надежда, че ще се сдобият с познание, което никога няма да постигнат.

    С поздрав: Мисана

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....