И най-добре е да си объл камък
Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета.
Студът обзел самотните им длани.
И мостове със призрачния прицел
към хоризонта сетен и случаен.
...А оцеляването ни е кратко...
И най-добре е да си объл камък. -
Насън да те търкаля преживяното.
Когато Времето не може да те върне.
Когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето,
във който ще останеш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
