Aug 19, 2015, 1:02 AM
И най-добре е да си объл камък
Ти виждаш есента да побеждава.
Умира всичко хубаво във нея.
От живото живот не ще се ражда,
а мъртвото отново ще живее...
И виждаш вече белите полета.
Студът обзел самотните им длани.
И мостове със призрачния прицел
към хоризонта сетен и случаен.
...А оцеляването ни е кратко...
И най-добре е да си объл камък. -
Насън да те търкаля преживяното.
Когато Времето не може да те върне.
Когато неусетно те затисне
лъчът на слънцето,
във който ще останеш!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ти за споделеното, Маги, както и за вниманието ти!
-
когато Времето не може да те върне....
натъжи ме, мисана... припомни ми един мой стих...
а ромонът чист на реката
одеждата вечна за душата ми
от бял речен камък
благодатно
извайва... -
Това е текст от първия ми - ранен творчески период. Затова съм радостен, че бе удостоен с вниманието ви, колеги по перо и приятели!
-
Има много светлина в поантата!
Поздрави! -
Използването на оксиморони определено придава философски привкус на
творбата ти, Младене!Искам да съм "объл камък" и да ме"търкаля праживяното"; да ме "затисне лъчът на слънцето" във който искам да остана! КРАСОТА!Това си ти!!Коментарите го доказват!Поздрави от мен и хубав летен ден!! -
Често се превръщаме в камъни, търкалящи се на сън и ако имаме късмет да сме обли камъни, то вероятността да попаднем под лъчът на слънцето е голяма...!
Пожелавам ти, един светъл лъч винаги да огрява пътя ти, Младене!
Поздравления от мен! -
Животът ни минава като сън,
в който спомените, образи рисуват,
избледнели от преживяното навън,
но в лъчът на слънцето съществуват!
Провокира ме прекрасното ти произведение,за да ти отговаря така! -
През каквото и да си минал, си струва цената, щом е възможно да останеш в лъча на Слънцето...
-
Оксиморон си, връщай се при живите.
-
Най-искрените ми възхищения! „И най-добре е да си объл камък. - Насън да те търкаля преживяното“...
Прекрасна образност.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
След равносметката на тоз ЖИВОТ..с тъга запях...но остарях...