Днес по голото рамо на склона
се търкулна мъгла от тъга.
Като малка сълза се отронва
стон от устните… Ех, самота!
Ако ти си присъда – да бъде!
Ако ти си съдба – нека си!
Ако сън си – дано се събудя…
без да помня защо ме боли.
Аз безмълвно потъвам в плътта ти.
Как измамно ме каниш, нали…
Обещаваш ми време за размисъл,
но във пропаст една ме топиш. ...